„През по-голямата част от историята Анонимно е било жена.” Вирджиния Улф Първоначално тази мисъл на Вирджиния Улф ме накара да се разсмея, но тя таи огромна горчивина. Да, жените са били невидими през по-голямата част от нашата ера. Изкуството за тях е било забранена територия, образованието – също, работа, кариера – немислимо... не е необходимо да изброявам през какво е минала борбата за еманципация на жените, а и тя едва ли е напълно приключила. Това, което обаче, ме ужаси е невидимостта, зад която е била принудена да се крие жената, за да прави това, което обича или й се отдава. Същото важи и за други – хора с различна религия, етнически произход, сексуална ориентация... През различни епохи мнозина е трябвало да бъдат невидими, за да оцеляват. Това продължава и до ден днешен. Колкото и да е странно и тъжно през 2010 година има причина организации като нашата да съществуват, защото има хора, които крият истината за себе си, независимо, че това, което са не е престъпление. Тези хора живеят анонимно, в свой собствен свят, защото са се примирили с това, че ако изразят себе ще пречат и ще се натрапват, че още по-лошо – ще влязат в конфликт със семействата си, с колегите си или дори ще бъдат нападнати на улицата. Не, не казвам – излезте на улицата и скандирайте. (Всъщност ако искате го направете.) Казвам, че човек има право да бъде естествен – духовното, вътрешното „аз” да бъде изразено. Казвам, че човек има право да избира. Човек има право да обича и да бъде щастлив. Докато човек е принуден да бъде анонимен, той не е свободен. Тук се намесваме ние като част от едно движение, което се бори по един или друг начин да изтрие хомофобията и неравенството съществуващо в нашето общество по отношение на хората с различна сексуалност. Билитис ще се стреми да направи така, че всички ние да се чувстваме свободни, ще се постарае да разчупи предразсъдъците за сексуалност и пол, както в обществото, така и в самата общност на ЛГБТ. „Най-важният вид свобода, казва един велик артист Джим Морисън, е да бъдеш това, което наистина си. Иначе заменяш твоята реалност за роля. Отказваш се от способността си да чувстваш, а в замяна си слагаш маска.”
Мария Добрева Изпълнителен Директор |